1-ви май! По слуай Деня на труда моят шеф реши да не почиваме. Та, връщам се аз от работа, автобусът е полупразен за разлика от друг делничен ден. Чак мога да си избера къде да седна - кеф! Около мен е празно, слънцето напича от запад, 2-3 мухи се гонят между мен и шофьора. Атмосферата е една лежерна, и за да не заспя, решавам да почета малко поезия през телефона. Петя Дубарова! Класика, която не омръзва. Черно-бяла снимка с красиво лице и още по-красива душа. Чета и потъвам.
И изведнъж пак в реалността - нова спирка с нови хора около мен. Трябва да се сместим. Младо момиче, на не повече от 16, ми се усмихва плахо - иска да седне до мен. За краткия поглед, който й посветих, решавам, че е много лицеприятна. Почти като черно-бялата фея от телефона. И всичко хубаво свърши дотук. Лолитката си сложи слушалките и бясна чалга изпълни пространството около нея. В този радиус попаднах и аз. Толкова ми докривя, че и Петя Дубарова не можеше да ми помогне. Помислих си какво ли страшно нещо трябва да се е случило в крехката ти 16-годишна душа, че да си в екстаз от такива ритми. Нямам отговор, не искам и да го знам, защото все тая. Обаче се обзалагам, че такъв човек едва ли е чел Петя Дубарова. А пък и да е, едва ли би я разбрал. 
Тъжно е, хора. И май по-зле ще става.

Да, залитането по повърхностното, материалното (защото тази музика това възпява) до нищо хубаво не води. Да се надяваме, че когато се прибере вкъщи, девойката слуша Бийтълс, Пинк Флойд и Дженезис ;)

но ме съмнява :)))

Разбирам те добре- чалгата е вид циганизация и "хора" от "близката" чужбина на североизток от нас се опитват да приземят мечтите ни с нея,за да спрат развитието на Българщината.