Морето ме повика и откликнах,
подведох се по шепота солен,
измами ме с южните легенди,
на морската коварност съм в плен.  

Водата хладна ме прегърна, 
преглътна алчно младата ми плът.
Душата ми като робиня върза, 
поведе я по древен омагьосан път.  

На морско капище приседнах 
дариха ме с венец от есенни мъгли, 
в сестра на нимфи се превърнах,
в ездачка на бурните вълни.  

Принесох се в жертва на морето, 
изкупих нечий тежък грях,
от благата земни рано се отказах, 
но знам, че ненапразно аз живях.