Сълзи назаем, усмивка чужда
рисуват каменно лице
емоциите се пресушиха
изпразнен кладенец - сърце.

А ручей беше пълноводен,
течеше, бликаше живот,
изпи го някой - жаден, злобен,
остана само трап дълбок.

Копая с нокти, до припадък
дълбая дъно като гроб
и търся няма ли останало
поточе малко - символ на любов.

Не се отказвам, ще се боря
ще търся влагата в пръстта,
защото няма да допусна 
да нося пустош за душа.