Букетът прецъфтя и не ухае,
стърчи във ваза - стъклен саркофаг,
оклюмал е в зелените си кърви
като Исус Христос на древен кръст.

Стеблата - скелетови пръсти,
листата - гниещата плът,
отдавна цвят и красота не носят,
изглеждат страшно, като смърт.

... в третия ред някак си се губи римата.
Може би, ако го редактираш до нещо от рода на да речем: "оклюмал той в зелената си кръв ридае"... Но тогава пък, за да не излезе, че и Исус ридае: "като Христос, обезсмъртен на своя древен кръст"
Или:
Букетът прецъфтя и не ухае,
стърчи във ваза - стъклен саркофаг,
оклюмал той в зелената си кръв ридае
като Христос, обезсмъртен на своя древен кръст.


Извини ме още веднъж.
Просто...
ИзкуВството трябва да е пИрфектно.
Хах